Виктор Дойчинов

1932 – 2017

Виктор Дойчинов е филолог по образование. Възпитаник на Софийския държавен университет “Св. Климент Охридски”, немска филология.  Работи като преподавател, преводач и журналист. Участва още през студентските си години в литературния живот, но първите му самостоятелн книги изилизат по-късно: “Етюд на глава” /1993/, “Прагове” /2000/, “За изгрева” и “Малки тайни” /2012/. “Стъпки по пясъка” е петият му поетичен сборник.

Единственият белетристичен труд на Виктор Дойчинов е историческият му очерк “Сто години клубен футбол в Сливен” /2014/, плод на над 20-годишната му ангажираност като спортен коментатор във вестник Народен спорт”. Също единствена е и детската му цветна стихосбирка, съвместно с художничката Емилия Радушева – „Шарена книжка” /2016/.

В началото на 90-те години създава седмичника за образование и култура “Шест плюс”, просъществувал шест години.

През 1998 основава нестопанската организация за партньорско сътрудничество “Контакт-Клуб Германия”.

Разнопосочните интереси на Виктор Дойчинов му позволяват да разгърне значителна публицистична и издателска дейност. Под перото му излизат многобройни статии, спортни коментари, очерци, преводи, документални книги, творчески портрети, литературно-критични публикации, театрални отзиви и рецензии.

избрани стихове

БЯЛА ЛИРА

Падат бели светове –
сняг от влюбени целунат.
Преди ум да ги скове,
в устни те ще полудуват
и ще ми простят, че пак
топлият ми дъх ги спира.
Плаче пухкавият сняг,
точи месецът секира.
Но си трупа кротко вън
и прегръща ветровете,
дипли сладкият ми сън,
до ранило утро свети.

Не е сняг, а бяла лира –
в устни с песен той умира…

МЪЛЧАНИЕ

Какво ли думите ми ще ти кажат –
отново се тресат у мен от страх,
че може да ги разбереш и даже
пространства свои да откриеш в тях.
Ами ако и ти сравняваш скрито,
събираш и разделяш като мен,
ако са думите над нас самите,
ако не искат да ги разберем!
До тебе исках да съм, а с въпроси
затрупах те безсмислено, нали!
Предлагам ти да се разходим боси,
ако дъждът отново завали!

Ела, ще минем без словесен грим –
ще си говорим, като помълчим!

РАЗГОВОР СЪС СЛЪНЦЕТО

Не залязвай, Слънце, остани си горе –
имам още хиляди неща да свърша –
най-напред със себе си да поговоря
преди да прекрача светлата ти къща.
Не залязвай, Слънце, всеки лъч от тебе
нека в стих да звънне, дума да обагри!
Чакат ме все още трудните победи
над самия мен и истините стари.
Не залязвай, Слънце, дай ми още време –
искам като теб и аз да засияя.
Сигурно и други луди като мене
се опитват духом да забавят края.

Не залязвай, Слънце, рано е за смяна – 
може би сам слънце в пътя си ще стана!

книги

Стъпки по пясъка/2012/

За изгрева /2000/

Малки тайни/2012/